Българското общество между носталгията и отрицанието   Във всяка предизборна кампания основна тема е подобряването на стандарта

Българското общество сред носталгията и отрицанието

 

Във всяка предизборна кампания основна тема е подобряването на стандарта на живота на хората. От години в българското общество се води спор дали оценката за най-близкото ни минало е обективна и дали в нея не доминират прочувствени и носталгични настроения, които не се базират на документи и обстоятелства. По времето на социализма или сега сме по-богати и какво можем да си купим?  Това е темата на днешното издание на  " Свидетелства на времето " на колегата Николай Лефеджиев.

 

33 години след рухването на Берлинската стена българите към момента са на кръстопътя сред носталгията и отрицанието, като че ли неспособни да изградят цялостна картина за своето комунистическо минало. Основен инструмент за това е сравнението какво е било преди и какво е в този момент. След края на Втората международна война стандартът на живот в Източна Европа е невисок, поради големите жертви и опустошения.

„ България до 1944 година съумява да се резервира в страни от военния спор, само че в края на 1944-та и през 1945 година влиза във военните дейности. Същевременно на наша територия има окупационни елементи. Наскоро излезе един доста добър филм, който показа за всеобщата аудитория, а за експертите това беше известно от дълго време, каква е цената на така наречен „ второ избавление ” . Българското общество не претърпява благоденстващо тези години от края на 40-те и началото на 50-те години. Да не пропущаме, че това е интервалът на национализацията и колективизацията в българското село. Идеята на новата власт и режим, пристигнал при нас през 1944 година, е да се форсира индустриализацията. Това нещо би трябвало да стане с някакви запаси, а нашето стопанство е в една тежка обстановка, защото много средства се отделят за окупационните елементи и за воденето на ефикасни военни дейности. Единственото място като златна кокошка, което може за де притисне, с цел да снесе следващото златно яйце, е българското село ”, споделя историкът доцент Мартин Иванов.

След тези дейности на комунистическата власт стандартът на живота в българското село внезапно се влошав а. А съгласно формалните статистически преброявания от 1946-та и 1955 година преобладащата част от популацията на страната живее на село – от над 70% то спада на 60 на 100 в средата на петдесетте години на 20 век, т.е. свиването на стандарта на живот визира огромна част от българите.

 
Това, което вършим в едно мое проучване сега с сътрудник от университета в Йорк, Великобратания е да се концентрираме върху калорийния банкет – какъв брой калории на ден приема един възрастен мъж – селяндур и служащ, преди и след 44-та година. Оказва се, че до 1943 година българските селяни одобряват над 4000 калории дневно. Говорим за един добре сит български селяндур. За разлика от градската немота – фабричните служащи, които по това време могат да си разрешат към 2500 калории. След 9.IX. обстановката се трансформира – селяните падат на 2800 калории, което приказва за едно тежко биологично състояние – да би трябвало да се борят за своя насъщ самун. Имаме доста проучвания по какъв метод е осъществена колективизацията, посредством посевните проекти, посредством наложителните дежурства, които селяните би трябвало да произведат. По времето на Вълко Червенков има горчиви вицове, че селяните са били принудени да дават наряд мляко от волове. Водещата концепция в тази скица е да се финансира индустриализацията и когато не може да се усъвършенства бита на цялото население, постанова се да се притиснат селяните, с цел да може с малко да се увеличи стандарта на новата прогресивна работническа класа.
доцент Мартин Иванов, историк

Реалната параленост сред приходите преди и в този момент, изчислена с инфлационен показател дава визия за покупателната дарба по времето на социализма и след 10 ноември 89-та.

„ Ако създадем една хипотетична пазарска количка, в която включим по 1 кг от десетте най-ключови артикули като месо, брашно, самун, захар, олио и така нататък и съпоставим с една междинна работна заплата какъв брой такива колички можем да купим през 80-те години и през днешния ден, съотношението е съвсем два пъти. В интервала 1985-1989 година с една междинна заплата можем да си осигурим 14 колички. През 2020 година те са 22. Дори да предположим, че последните две години на инфлация, количките са станали по-малко, отново съотношението е стряскащо в интерес на последните години ”, разяснява доцент Иванов.

От години в българското общество се води спор дали оценката за най-близкото ни минало е справедлива, дали в нея не доминират прочувствени и носталгични настроения, които не се базират на документи и обстоятелства. А има интервали в нашата история, в които публичните настроения наподобяват в огромна степен на сегашните, като да вземем за пример обстановката през 1900-та година.

 
България тогава претърпява една доста тежка земеделска рецесия. В обществото тогава господства мнението за неточност във връзка с това, че се освободихме. Под сянката на падишаха, в границите на Османската империя благоденствахме, имаше едни златни времена, селяните произвеждаха доста, жителите също, всички бяхме доста богати, имаше „ Златна Копривщица ”, „ Алтън Калофер ”, до момента в който тогава през 1900-та година обстановката е доста тежка. Това наподобява доста шокиращо за един актуален българин, дори кощунствено. Убеден съм, че по същия метод след стотина години бъдещите публицисти, задаващи въпроси на бъдещите българи, ще се питат по какъв начин е било допустимо да не си създадем действителна визия за сегашната обстановка у нас. Явно, че ние припознаваме интервала на нашата младост и интензивност, когато животът е пред нас, по един по-различен метод. Както е писано в Библията би трябвало да се извъртят едно-две генерации, на хора, които са се родили в иго, с цел да могат да осъзнаят действителната обстановка в живота.
доцент Мартин Иванов, историк

В епохата на комунистическата власт всичко се унифицира - от работното място, през облеклото до това по какъв начин наподобява домът по времето на социализма. Почти идентични мебели и конюнктура, които могат да се видят във всяко социалистическо жилище, което се изплаща с десетилетия.

„ Обикновено, когато се споделя „ имахме опция да си купим ” би трябвало да се има поради, че това ставаше след един дълъг, дълъг интервал на очакване, доста постоянно употребявайки връзки или подкупи. Именно тогава този здрав селски морал, който има българската нация в някакъв смисъл се разпада и следим тази липса на полезности, уви и до ден сегашен. Но стандартът на живот неизбежно се усъвършенства. Не можем да твърдим, че стандартът на живот през 1989 година е бил по-нисък от този през 1939 година Въпросът е дали той не би се повишил повече, в случай че не беше в границите на една командна, непазарна, планова стопанска система. Най-логичното съпоставяне е със прилежаща Гърция, която потегля от едни сходни стопански позиции и през 1989 година е много обиколки пред България ”, счита историкът.

След края на Втората международна война Европа е в икономическа и обществена съсипия. Съединени американски щати оферират през 1947 г стратегия за европейско възобновяване, останала в историята като „ Плана Маршал ” на името на държавния секретар Джордж Маршал. Американското държавно управление по дпомага безплатно за период от 4 години европейските страни с 13 милиарда $, което дава отговор на настоящи към 140 милиарда $.

 

 
Смятам, че е от изключителна значимост Конгресът да утвърди поддръжка за Европейската стратегия за възобновяване от 1 април 1948 година до 30 юни 1952 година с първична сума от 600 милиона $. Призовавам Конгреса да работи неотложно по тази жизненоважна мярка, в случай че желаеме външната ни политика във връзка с този проблем да бъде принос към международния мир.
Хари Труман – президент на Съединени американски щати /1945-1953/ 15.01.1948

На 1 юли 1947 година Кремъл изрично отхвърля да се включи, а четири дни откакто е публично поканена, на 8 юли 1947 година българската страна взима образец от Москва и отхвърля да взе участие. 16 европейски страни подписват проекта Маршал, който разрешава икономическият им растеж през идващите няколко години да е сред 15 и 25%.

 
Вместо проекта Маршал, това, което България прави, е да подписа една комерсиална конвенция със Съюз на съветските социалистически републики, в която цените са по този начин избрани и закрепени, че са извънредно ниски за българския експорт и извънредно високи на руския импорт. България по тогавашни публични проучвания на комунистическата страна губи колосални суми и то в границите на няколко години. Има някакво съображение тази напълно приглушена съпротива на Трайчо Костов, която в последна сметка му коства неговото политическо бъдеще и живота му, по тази причина че България е в много неравнопоставена обстановка в връзките си със Съветския съюз през първите десетина година след 1944 година Не единствено че губим и отхвърляме проекта Маршал, само че в последна сметка се трансформираме в една дойна крава за възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики, който несъмнено е понесъл извънредно тежки провали по време на Втората международна война.
доцент Мартин Иванов, историк

Тази политика на новата власт, поставяйки в послушание на Кремъл стопанската система на страната и отказвайки безвъзмездната помощ на Съединени американски щати за бързо възобновяване, води до доста постепенно повишаване на действителните приходи. Те обаче по този начин и не доближават до тези в Западна Европа.

 

„ България получава постоянно сред една четвърт и една трета от приходите в развитите страни в действително изражение. Тази разлика никога не се стеснява в интервала на социализма, изключително в последните няколко десетилетия, когато България на практика пропуща новата софтуерна гражданска война, макар всички старания за компютри и секретните планове „ Мон Блан ” и „ Нева ”. В последна сметка българската технология не остава на задоволително високо равнище и удостоверение за това са скорошни изследвания на сътрудника Илиана Марчева, които демонстрират, че България продължава да разчита по така наречен „ първо направление ” – експорт за капиталистическите страни, от който печелим конвертируема валута – от износа на селскостопанска продукция. Т.е. даже индустриална България през 80-те години продължава да изнася най-вече селски артикули, с цел да може да внася машини и технологии от Запада, а не да изнасяме машини и технологии и да внасяме други такива, каквото прави всяка една индустриално развита страна ”, показва доцент Иванов.